Созо̀пол е град в Югоизточна България на Черно море. Разположен е на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив. С население от 6428 души по данни на НСИ от 31 декември 2019 година, градът е осмото по големина населено място в Област Бургас и е административен център на Община Созопол.

Разстоянието до Бургас е 34 км. Наследник е на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър е един от най-старите български градове. От античността до XVII век Созопол е процъфтяващ търговски център.

Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа. То е променено по-късно в Аполония в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. За да бъде различаван от други градове с името Аполония съществували по-това време градът е известен и с пояснителния си епитет Понтика, тоест Понтийска, Черноморска или Магна, Велика.От късната античност Аполония е известна като Созополис (в превод Град на спасението, избавлението или оздравяването). Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района възникнало в края на V хилядолетие пр.н.е.Първоначално там се заселили рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие пр.н.е. по нашия черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот районът на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни като опитни рудари, които поддържали търговски връзки с целия Егейски свят. От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.

Ропотамо е резерват, в непосредствена близост до Созопол и Приморско се намира една от неповторимите природни забележителности на България в район с изключително разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти, като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.
Флора
Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори, като между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера, растат водни лилии и блатна тръстика. От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват Ропотамо. Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо, близо до нейното устие. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.
Фауна
В резервата се срещат 21 вида бозайници, от които 10 вида прилепи. Характерни са благороден елен, дива свиня, сърна, чакал, лисица, златка, видра. Птичето разнообразие е представено от над 260 вида. Тук е едно от малките гнездови находища в България на морски орел и полубеловрата мухоловка. Това е място за зимуване на различни видове чапли, патици, малък корморан и други. Земноводните са 23 вида като балканска чесновница. Влечугите са 9 вида. Срещат се шипобедрена, шипоопашата костенурка и обикновена блатна костенурка. Тук е единственото местообитание в страната на черноврата стрелушка. Срещат се леопардов смок, смок мишкар и водни змии. Рибите са над 50 вида като кавказко попче, брияна, кефал, атерина, бодливка и други.